Балканската федерация – заблуда или идеал

Историята е пропита от движението на идеи и идеологии. Историята е създадена от хора с идеи. Цялата човешка история всъщност е история на идеите и това, което е направено за тяхното осъществяване. Идеите се раждат, съществуват и загиват също като хората следвайки определени закономерности. Това което историята определено ни показва е, че моща на идеите може да бъде безгранична. Те пораждат и събарят империи, създават общества и нации точно те водят човечеството в бъдещето, помагат на човека да не бъде съвсем сляп прекосявайки тъмния тунел на историята. Идеите винаги са били Фар, които осветява стремителния ход на човешката цивилизация.

Има идеи който си струва да изчистим от праха на миналото и да им дадем нов живот такава е идеята за Балканска федерация. Идеята за Балканска федерация възниква през Възраждането. В началото на XVIII век за балканските народи настъпва нова епоха. Епохата на Възраждането. Атмосферата на христианско единство обладава целият балкански полуостров. По това време в ума на един грък заразен от просвещенските идеи на Европа. Възниква проект, който по своя радикализъм може да съперничи на идеите на Русо и Дидро. Името на този човек е Ригас Велистинлис, идеийният предтеча на легендарната Филики Етерия. Неговият проект за Гръцка република, приличащ много в определени моменти на гръцкият проект на Екатерина Велика, представлява комбинация от гръцките блянове за възраждане на древната православна империя Византия и прогресивните идеи на Просвещението, за някой това е началото на Мегали идеата в Гърция, за други от тук води началото си идеята за Федерация на Балканските народи. Присъдата на историята все още не е произнесена окончателно, но така или иначе от тук тръгва една мисловна традиция, която води до разглеждане на Модерните Балкани като едно геополитическо цяло, тази мисловна традиция е изразена в проектите за Балканска федерация. В България тя се среща у голяма част от представителите на революционното ни движение, отразена е в програмите на БРЦК. Г.С.Раковски още преди Любен Каравелов да заговори ясно за Балканска Федерация, говори за Балкански съюз, като двете понятия не са идентични, но определено лежат на една плоскост и са в една мисловна канава, защото балканският боен съюз срещу Османската империя е предходен етап според възгледите на възрожденците към Балканска федерация. Възрожденците говорят по различен начин за свойте общобалкански визии. Най-ясен е Каравелов, той е класик в тази област, но и Левски говори по свой начин за Балканска република, едно понятие което все още не е достатачно изяснено от науката. Ботев пък внася социалистическо съдържание в идеята като същевременно е привърженик на по тясното югославянско федериране. След освобождението балканската идея за федериране в България се поема от радикалните леви течения и партиии в България. Като посредник между възрожденският и следосвобожденският федерализъм е самият Захари Стоянов, който сам се определя за духовен наследник на каравеловите идеи. Той дори е в кореспонденция с Леонидис Вулгарис една бележита фигура в гръцкото и общобалканско революционно движение който е също голям сторонник на идеята за федерация и като такъв е представител на гръцката организация Източна федерация. За всичко това доста сведения ни дава акад. Николай Тодоров основоположникът на българската Балканистика в една своя статия. Както казахме по нанататък идеята се поема от радикалните леви течения в България сред които като най-ярки и последователни привърженици изпъкват социал демократите или тесните социалисти и техният лидер Бимитър Благоев, който е основател на първата социалдемокатическа група не само на Балканите, но и в Русия. Благоев има много статии по въпроса по-голяма част от тях са свързани с Македония, което е естествено понеже самият той е от там. Друга личност обвързана със федеративните идеи на тесните социалисти е Христо Кабакчиев също виден деец на социалдемокрацията в България, той дори написва един обенист труд по въпроса озаглавен  „Към Балканска федерация”.

 

Освен тесните цоциалисти за федерация на Балканите се изказват и широките социалисти – общоделци начело с лидера им Янко Сакъзов който има няколко статии по въпроса.  Радикал-демократите на Тодор Влайков и Найчо Цанов са другата политическа сила, който залага в своята платформа на Балканска федерация, без да обвързва федерацията с републиката както правят социалистите например. Силни привърженици на балканското единство и по-конкретно в по-тесен смисъл на югославска федерация са земеделците, като най-ярката личност сред тях изказваща се за федерация е естествено техният лидер Александър Стамболийски, който е феномен в българското политическо пространство. Но освен тези организирани политически сили, които залагат федеративната идея в политическите платформи и програми на партиите си, много отделни личности в България се изказват по един или друг повод за федерация сред тях може да изброим Никола Генадиев, Пейо Яворов, Иван Вазов. Като цяло федеративната идея е обвързана с националния въпрос на България, тя цели  мирно решение на Националният въпрос без да засяга чужди национални интереси, което внася определена утопичност в тези идеи. Поради факта че е толкова тясно свързана с Националният, т.е. най-вече с Македонският въпрос, федеративната идея заляга доста тясно в програмите и идеологията на ВМОРО, тя дори е в идеината основа на разцеплението на революционната организация, поради това привърженици на федеративни идеи като истински наследници на възрожденските ни апостоли са голяма част от видните революциони водачи на македонското движение като се започне от Гоце Делчев, Димо Хаджидимов, който е едновременно с това и виден деател на социалдемократическото движение в българия и близък приятел на Димитър Благоев и Яне Сандански, неговото влиание е решаващо за идеиното оформяне на Яне Сандански и следователно за последвалото развитие на революционото движение в Македония, както и за съжаление за разцеплението в това движение. Като въплащение на федеративните идеи в македония след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г възниква Народната Федеративна партия в Македония начело с Яне Сандански и Димитър Влахов, като дори Влахов е избран за народен представител в Османският парламент. Скоро започваи издаването на сп. Балканска федерация във Виена.

Връх в развитието на федеративното движение в България настъпва непосредствено след края на Втората Световна война. В периода 1944-1947 г. вече на власт, българските комунисти начело с Георги Димитров започват преговори с югославските си колеги за образуване на една по голяма Югославия, които за добро или зло се провалят тогава.

И така това е решаващ акт от дългогодишното развитие на федеративните идеи на Балканите. За дълго, а някой смятат и за винаги федеративната идея заглъхва и както мнозина смятат днес е мъртва. Но смятам че е прибързано да произнасяме смъртна присъда на една идея нещо което не е материално, а има духовно естество. Пропуснахме да спомененм че за федерация са говорили и анархистите и дъновистите в България.

А сега нека да разгледаме федеративната идея от друга гледна точка. В историческото развитие на тази идея се открояват няколко момента. Първо забелязват се няколко различни вариации на федерацията. Най-ясен пример тук е Югославия, зад тази федеративна идея дори има и собствена идеология югославизмът който е изповядван от такива видни фигури като Йозеф Щросмайер, Никола Пашич, Гудвиг Гай, Светозар Маркович и много дриги в Сърбия, Словения, Хърватско и България. Тази идея която има тясно етнически, локален смисъл намери своята реализация след Първата Световна война, тя беше извикана на живот от необходимостта да се запълни политическият вакуум след разпадането на Австро-Унгария, по волята на победителите от Първата световна и най-вече на Франция, по същата логика се роди и Чехословакия, Югославия преживя своят триумф със военният подвиг на Титовата партизанска армия, геният на Йосип Броз Тито един от най-великите държавници на Балканите. Успя да опази държавата от разпад въпреки дълбоките обществени тумори, които съществуваха в нея. Трагедията на Югославия настъпи след смъртта на Тито, и възраждането на старият балкански бич етническият национализъм. Така или иначе Югославия въпреки краха който преживя показа едно – обединени балканските народи могат да се противопоставят на Великите сили, както Тито стори това със Хитлер и Сталин.

Другият тип федерация, който ще разгледаме е Дунавската федерация тя се явява геополитически заместник на Австро-Унгария, идеите за Дунавска федерация виреят не само на Балканите но и в Унгария, Италия и в други части на Европа, най-изявени представители на това идеино течение са Лайош Кошут от Унгария и Джузепе Мацини от Италия. Привърженик на тази идея е и Гарибалди както и много други. Дунавската федерация е формирование чиято основна тежест е в Централна Европа и което трябва да се яви контратежест на Германската Muttaleuropa, както и на евразийският проект на Изток.

На другият полюс са гръцко-османските идеи за Източна федерация, тази федерация носи определен цивилизационен и също геополитически характер, тя трябва да защитава интересите на Източните народи и се явява техен политически представител затова и трябва да бъде противотежест на Запада.

Последната идеа е определено най-българска по-своя характер и може да се каже че генезиса и е в България, това е идеята за Балканска федерация. Освен това към осъществяването на идеята постепенно искристализират няколко етапа който говорят желанието за постъпателно, а не внезапно федериране. Първоначалният етап е дипломатическото съюзяване по формата на балкански пакт, това което се случва в резултат на дейността на Михил Обренович, а по късно при оформянето на Балканският пакт. Цел на тази договореност обикновенно е създаването на Балкански военен съюз, това към което се е стремял Г.С. Раковски и много други от възрожденските ни революционери. Междинен етап е също митническият съюз, какъвто се осъществява за кратко между България и Сърбия през 1903 г. Накрая идва федерацията, но тук също има степени, защото някой личности са привърженици на конфедерацията, а други на федерация, някой пък смятат че към федерация ще се стигне минавайки през конфедеративен етап, както това се е случило със САЩ. В българските условия мнозина дейци поставят създаването на федерация в зависимост от даването на автономия на Македония. И така се стига до познатата формула: Автономия-Конфедерация-Федерация.

Освен това съществуват определени въпроси, които засягат идеята за Балканска федерация, и които не са засягани от по-ранните привърженици на идеята. Тази идея е изградена от два елемента, които сами по себе си носят проблематичен характер това са Балканите, т.е. първата част от понятието и федерализмът. И двата елемента сами по себе си са обект на задълбочени научни изследвания и многотомни трудове. Ние не можем да се спрем на широко по тези проблеми, но е нужно да нахвърлим някой идеи тук.

България е част от една по-голяма, по-грандиозна реалност скрита зад мъглявия образ на пространството наречено Балкански полуостров. Именно като част от това пространство, а не сама по себе си днес България може да претендира за световно-историческа роля, само чрез  това пространство малка България може да придобие отново значение за света, защото Балканите, отново могат да имат роля в историята на света. И всичко това би било прекрасно ако именно тази постановка на българското историческо битие не садържа един фундаментален проблем, тъйкато се оказва, че Балканите са неуловими като призрак. Балканите нямат история, история може да има само нещо със  собствено битие, нещо притежаващо настояще. А такова Балканите нямат, Балканите са имагинерен свят. Винаги са били част от нещо друго, винаги могат да се разпознаят техните съставни части, но като цяло те не съществуват за себе си. В очите на другите те са няккаво цяло, но в собствените си, не са. Тяхното битие се определя чрез отрицания, балканите все още нямат свое положително битие. Балканите не са географско понятие като понятието Балкански полуостров. Те не са и историческа категория като категориите Византия, Османска империя. Тогава какво са Балканите, каква е тяхната метафизика и онтология, какъв е смисълът и целта на тяхното битие, именно на тези въпроси искаме да обърнем внимание, а за отговорите е още рано да се каже, прекалено тежко е бремето на въпросите. Отговорите може да са многоброини, важно е да зададем въпросите. Нашите земи са огнище на цивилизован живот от най-дълбока древност, въпреки това раждането на Балканите се е състояло сравнително скоро.

От геополитическа гледна точка, внушението за голямо балканско пространство, която стой зад идеята за Балканска федерация, разкрива една по-различна визия за Балканите. Това е един проект за превръщането на Балканският геополитически възел в Балкано-евразийско голямо пространство. Могат ли Балканите да се превърнат отново в империя. Една подобна визия граничи с утопия, но не започват ли от утопия всички велики движения в историята. Идеята за Балканска федерация по своята дълбока същност е историософски и геополитически проект, чийто реалистичен характер придобива утопични измерения. Геополитическото определение на идеята за балканска федерация е проект за превръщането на балканския геополитически възел във голямо пространство „Grossraum“.

Федерализмът от своя страна е политическа идеология на бъдещето. Въпреки това Федерализмът има дълга историческа традиция в света като класически пример за конфедерация в древността може да се вземе римо-италийската конфедерация, както и с някои уговорки учредения след Коринтския конгрес през 337 пр. Хр. Общогръцки съюз под хегемонията на Македония. Но теоретически федерализма като идеология се разработва в ново време в трудовете на европейските и американски  просветители. Термина федерализъм („federalism“) произхожда от латинското „foedus“ (съглашение) Според Даниел Елазар, един от най-авторитетните изследователи на проблемите на федерализма латинския термин „foedus“ е близък по смисъл с древноеврейското „brit“ фундаментално библейско понятие означаващо съглашение с Бога и едновременно с това, съгласие между хората, които строят своите отношения на основата на договор.1

Най-общо казано под федерализъм в научната литература се разбира теория, и неината практическа реализация под формата на политическо движение, чиито основни принципи установяват баланс между центробежни и центростремителни сили в държавата. Съществува консенсус по въпроса, че има тясна фундаментална връзка между федерализъм и демокрация. Освен това от около два века насам се наблюдава една тенденция в международната политика на превръщането на традиционните империи във федерации. Това се случи с Руската и Британската империи, както и с Германия. Придържането към федеративната идея на поколения балкански дейци, е свързана една надежда на балканските народи, че е възможно справянето с гордиевият възел на безкрайните ни проблеми. Една надежда, която ни е толкова необходима днес.Автор. Димитър Филипов

Advertisements

2 thoughts on “Балканската федерация – заблуда или идеал”

  1. Чрез Балканска Федерация, балканските народи ще могат да се противопоставят на всички „велики сили.“ Според мен историята на Балканите от началото на Османската империя винига е била писана от турците, англичаните, германците, руснаците, австрийците, американците т.н. а не от самите балканци. Балканците винга са били пешки в ръцете на тези „велики сили“ и става мъчно когато се чете за Сан Стефанския мирен договор или причините за Междусъюзническата война или бомбардировките на НАТО над Югославия. Това вскичко е можело да се избегне, само ако балканците били съединени. „Съединенито прави силата.“ Това го доказват Балканската Лига и Първата Балканаска Война и как Тито разиграва и СССР и САЩ. Когато балканците се съюзят наистина ще бъдат свободни от всички „велики сили“ и ще може да се гради и да има прогрес. Това е новата борба за свобода. В 19 век балканците се борят за политическа независимост, в 21 век вскички балканци ще се борят за свободата да пишат собствената си история и да решават собствената си съдба.

    1. Благодаря ви за коментара. Искам да споделя едно свое виждане, тъй като споменахте и името на Тито, тъй като скоро гледах предаването „Въпрос на гледна точка“ с тема Вироглавият балканец, което препоръчвам и на вас. Тито е велик балканец. Въплащение на идеала за балканска федерация, който лека полека започва да възкръсва от пепелта. Да той не е идеален, не е демократ и не е бил особенно добър от гледна точка на българската национална кауза, както не е долюбван от нито една национаистическа партия на Балканите. Но той е успял да постигне чудото да примири няколко балкански народа за съвместен живот. Успял е да се опълчи на Сталин и Съветският съюз, успял е да използва Запада в своя изгода. Кой съвременен балкански политик може да се похвали със същото. Не говоря за големите балкански лидери от миналото като Стамболов, Ататюрк или Венизелос.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s