БАЛКАНСКО

Има хора на земята като сенки, като вейки
духне вятър от полята и незнайно де отвейги.
Има хора като стволи, като катедрали вехти,
тежко крачат ,а са голи, но сърцата им са пещи.

А живота е вихрушка над поток дълбок и мътен
той ни влачи и ни люшка като листите безпътни.
Лесно е да се откажеш от целта си и от пътя,
щом съдбата те удари по муцуната с юмрук.

Затова сега ще пеем за безсмъртните неща
с ритъма на битието на балканската душа
“Знаеш ли кой сме ние?” – генни и самозванци
се събрали като в кръчма и родили  се балканци.

Пъстър, шарен е животът. Разни вери, племена
Много ежби и проблеми. Всички със една душа.
Жажда за живот нетраен, но пък сладък и дълбок
Древен корен във земята. И суров първичен Бог.

От Карпатите до Босфора и от Понта до Егея
за чужда сметка всеки пирува и живее
не са ли полудели си казват чужденците
минават-заминават затварят си очите.

Въшлясали и голи, наричат ни примати.
жените ни са силни, мъжете са чепати.
живеем като луди на пук на всички въшки
тук всеки е хайдутин, сърцето му е мъжко.

А щом се събереме, поливаме обилно
със повод и без повод и пеем песни силни
ракията е люта, мезетата отбрани
а времето ни бута от песни към закани.

Една накриво дума веднага блясва ножа.
тук хората са умни, и всеки,  всичко може.
Тъй славно си живеем под южното небе.
Тук с песен се живее, а с песен се и мре.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s