ДУШАТА МИ

Разтваря се душата ми богата.
Разгарят се огньове непознати,
раздухвани от бедност и мечти.
От бясна радост викам упоен,
когато виждам че до мен си ти.
И с болка стара пак съм подлютен
съмнение и спомен ме гори.
Но нека да е тежко,да боли,
ще махна със ръка срещу съдбата
пак ще прегърна яростно живота.
И нека газя огън и вода.
Да видя искам всичко по света,
да пия от потоци многоброини.
И в езерото на душа нестроина
да се стаяват бисери от мъдрост.
Тъй волята крещи светът е мой
а в кладенеца-дух цари покой.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s