ЖИВОТ

 

Живота е като море
Разбивано от зла вихрушка
И ти препълнено сърце
От скръб към радост все се люшкаш

Влече ни мътния поток
към нови бездни върхове
живота е така дълбок,
че с пълни шепи се гребе

Покланям ти се до пръстта.
Амброзията ти обичам
и хиляди те ти лица
защото съм полуезичник.

На своята земя корава
съм стъпил здраво като камък.
Гръдтта ми все по-крепка става
обжарена от твоя пламък.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s