СЪЛЗИ

Сълзите ми са натежели като плод.
Отпускат се ръцете отмалели
в гърдите още жадно за живот
пулсира пак сърцето подивяло.

И мъка вие във кръвта ми пак,
но пък сърце е силно и широко,
когато дойде време даи ми знак
ще тръгна с тебе нейде на дълеко.

Приятелю та ний сме още тук
не сме отстъпили на педя от целта си.
Дори да вия като звяр, на пук
на мъката си пак ще отцелея.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s