КАКВО ЦЕЛЯТ ИСЛЯМИСТИТЕ?

Ислямистите от ИД не се страхуват от ударите на коалицията, те ги предизвикаха, това беше тяхната цел, тъй като силата им е в нелегалната борба. Поне за сега. Всъщност появата на „Ислямска държава“ е нов етап в развитието на ислямизмът. Това е обяснението на техният разрив с Ал Кайда, тъй като Ал Кайда представлява отминаващ етап на развитие. Новият етап представлява в същността си курс на фундаменталистките сили към завземане на политическата власт в Арабският свят.

След грандиозните атентати от 11 септември 2001 г не спирам да си задавам един въпрос. Нима бен Ладен лидера на организацията Ал Кайда, много добре образован и безпорно интелигентен човек и другите от ръководството на Ал Кайда не са си давали сметка, че в резултат на събитията за които той и неговата организация са отговорни Ал Кайда и той лично ще се превърне в враг номер 1 е ще бъде преследван като див звяр, и нима тези хора не са предполагали, че американците ще ударят първо по приятелите им талибани. Не е било трудно с според мен на стратезите на Ал Кайда да си дадът сметка за тези последствия и също че американците със своята логична реакция ще нанесът сериозни удари върху организацията със възможност да я доведът до пълно заличаване, така че от гледна точка на благоразумният прагматично материален интерес, който властва на Запад такова едно деиствие е безумие. И все пак те извършват ударите-Защо. Излиза че са имали друга по-голяма цел, каква е била тя. Арабската пролет я показа, Радикализиране на масите, промяна на базовите настроения в Ислямският свят. И така със всяка следваща война, с всяка следваща ракета и удар, всяка нова смърт на Изток, САЩ просто следват намеренията на ислямистите, повече хаос, повече смърт, повече безумие и жажда за мъст и убийства, на такава почва поведението на ислямистите не изглежда чак толкова безумно.

Но преди ислямизмът да еволюира на държавно ниво, той трябва да установи силен контрол върху съзнанието на народните маси и именно това целят лидерите на организацията „Ислямска държава“. За да разберем тази ситуация трябва да се върнем назад и да проследимсъвсем схематично как се развива ислямският фундаментализъм във времето.
През 18 век на арабският полуостров протичат процеси на социално-икономическа и политическа промяна. Знае се, че всяка такава промяна е съпроводена с обществено недоволство и напрежение, тогава сред бедното бедуинско население се явява шейх Мухаммад ибн Абд ал-Уахаб, той проповядва нова радикална форма на исляма различна от традиционната, претендираща че е връщане към корените на религията, изчистена от всякакви нововъведения. Проповедта на новият религиозен водач има успех, в началото дължаща се най-вероятно на изключителните качества на Ал-Уахаб, последователите на Ибн ал Уахаб по късно биват наречени уахабити, макар и самите те да се назовават салафити, т.е. сподвижници на предците, на първите мюсюлманни, начело с пророка. Така или иначе това е първата отявлена форма на радикален ислям, макар и елементи на радикализъм и фундаментализъм да сапътстват всяка религия, то тук започва историята на модерният ислямски фундаментализъм. В последствие на Арабският полуостров се явява голям политически лидер емир Мохамед ибн Сауд който съумява да създаде първият съудитски емират. Сауд отценява идеите на уахабитизмът и привлича ал-Уахаб на своя страна така идеите на Уахаб стават държавна доктрина, с това се полага модела на развитие на ислямският фундаментализъм, тръгващ от народните низини, съществуващ известно време в нелегалност и опозиция на традиционите вярвания, но благодарение на енергията и сплотеността на подръжниците си, съумяващ да се издигне до властови позиции, с което дефакто следва и пътя на исляма като религия. С установяване обаче на салафизмът като официална доктрина в Саудитска Арабия, той започва да се приспособява, да притъпява радикализмът си, т.е. навлиза в период на конформизъм. С което губи от енергията и остротата си. С това завършва първият период в историята на модерният радикален ислям, при което ислямизмът навлиза в период на летаргия.

Размразяването настъпва през първата полвина на 20 век когато през 1928г. от Хасан ал-Банна в Египет е създадена организацията „Мюсюлмански братя“ най-старата и авторитетна ислямистка организация в арабският свят, доайенът на всички по-сетнешни организации и групи. След края на Втората световна война, няколко фактора влиаят върху процесът на постепенна радикализация на мюсюлманите и избуяването на ислямизъм и фундаментализъм на Изток, първо това е влианието и ролята която атеистичната съветска държава има в близкият изток и арабският свят, второто много важно събитие е създаването на държавата Израел, и конфликта чието ядро става Палестина. Така Палестина става една постоянно кървяща рана за сърцето на арабина, генератор на непрекъснато радикализиране на народните маси в ислямският свят, тогава се явяват двете иконични организации символ на революционна борба с средствата на терора Фатах и Хамаз.

Всичко това кулминира в две събития случили се през 1979 г тяхната едновременност и географска близост не е случайна, първото това е съветското нахлуване в Авганистан, второто е Ислямската революция в Иран. Двете събития окончателно определят нарастващото влияние на радикалните мюсюлмани в ислямският свят. Те представляват такъв взрив на политическа енергия, който окончателно променя равновесието на силите в арабският свят и предопределя неговото развитие за десетилетия напред, а това безпорно неможе да не остави своят белег и върху световните дела.

Десет години трае войната в Афганистан, в резултат на нея Съветският съюз изтощава окончателно моралният и материалният си капитал, а арабският свят се пробужда за нова ера на политически активизъм и когато войната приключва 1989 г., Съветският съюз отпътува в историята, арабите с гордост осъзнават силата си, а човечеството се изправя пред прага на нов етап изпълнен с неизвестности и предизвикателства. Макар че в маранята на еуфорията Франсис Фукаяма обяви пред Америка и света края на историята и окончателната победа на либерализмът и демокрацията, се оказва, че Запада ликува прибързано. Американците следвайки глобалната си стратегия на противопоставяне на Съветите, и въздържане на комунизма подпомогнаха ислямистите в Афганистан, без да осъзнават, че така сами пускат джина от бутилката.

Когато руснаците напуснаха Афганистан народът на тази изтерзана държава беше оставен сам на себе си. Американците тутакси изгубиха интерес към него. И така всъщност оставиха Афганистан на милоста на ислямистите, които не закъсняха да осребрят победите си. Дойдоха талибаните, които установиха такъв режим в Афганистан, който света не е виждал от Средновековието насам. Същевременно в огъня на войната се изпичаше новото поколение боици на Аллаха. Сред тях имаше един висок и слаб човек, отказал се от охолният живот на богатото си семейство и последвал зовът на времето, като се отдава на джихад срещу Големият Сатана и всички врагове на исляма. Бен Ладен под носа на американците или до някъде с тяхна помощ започна да организира първите бригади на Ал Кайда. Същевремемно Иран се утвърждаваше на международната арена и започна да играе все по активна роля, с което стана трън в очите на американците. Макар и управляващите там да поеха по умерен курс в политиката. Въпросът беше, че в Иран за разлика от мнозинството в ислямският свят деноминацията е шийзъм, което автоматично ограничава сферата му на влияние сред мюсюлманите. Затова нова сила дойде наред и тя бе сунитска групировка – Ал Кайда. Ал-Кайда представлява определен етап в развитието на радикалният ислям. След като сунитите взеха властта в Афганистан, а радикалните шийти в Иран, беше време радикализмът да пусне нови корени сред масите, за да не се позволи ислямизмът отново да попадне в капана на конформизмът. Целта винаги е била битка за душите, всички действия на ислямистите целят въздействие върху народните маси, и колкото повече трагедии и хаос предизвикват толкова повече се приближават към целта си. Те използват средствата за масова информация на западният свят, за да провеждат посланията си и да въздействат върху мюсюлманите по света. Това което искат, да повторя отново е да радикализират колкото се може по голяма част от хората в ислямският свят и да концентрират влиянието си, те знаят, че ако спечелят битката за сърцата и душите на мюсюлманите значи ще са спечелили своята война, от там нататък.нещата ще се развият от само себе си.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s