БРСДП(о) – За конфедерация или федерация.(1908-1912)

автор: Красимира Табакова

БРСДП на Янко Сакъзов има свое място в българският политически живот и това предизвиква интереса на изседователите към нея. Един от най-важните въпроси на който тя обръща внимание това, е националният. Във времето до Балканските войни в неговият център стой освобождението на българските земи от македония и Одринска Тракия и заедно с останалите партии тя търси алтернативи за решаването му. Върху тук поставеният проблем съществуват сравнително малко изседвания, което ни кара да вярваме, че с настоящата статия ще осветлим някой страни от дейснотта на БРСДП след 1909 „обединиена“ във връзка с нейните схващания за мирното решаване на българският национален проблем в период 1908-1912 г.

Избухването на Младотурската революция през юли 1908 г обявяването на българската независимост на 22 сеп (5 окт) и анексията на Босна и Херцеговина създават конфликна обстановка на Балканите. Социалистите от БРСДП (о) разглеждат многопланово последиците от тези важни събития и търсят пътища за мирното решаване на сложният национален проблем, преплетен със съдбата на Османската империя и претенциите на съседните балкански държави. Между обсъжданите варианти продължават да битуват паралелно идеите за автономия и федераци и конфедерация на Балканите.

Идеята за конфедериране и федериране на Балканските народи се ражда през Възраждането и в зависимост от конкретните условия търпи съответна еволюция. През 19 век в основата и лежи възможността за общобалкански фронт срещу Османската империя и нейното извеждане към успешен край. След Берлинският конгрес настъпват съществени промени. Според класификацията на проф. М. Лалков трите основни аспекта на федеративната идея са международно гаранционен, вътрешно-балкански и социалнопреобразователен. Те са насочени към постигане на по голяма независимост и намаляване намесата на Великите сили във вътрешните работи на Балкансите държави, решаването на сложните териториални, национални и политически проблеми. Тези три страни са добре усвоени от дейците на БРСДП(о) и те разгеждат именно в такава насока, необходимостта от изграждане конфедерация на Балканите, като акцентират върху социалните въпроси, както правят и останалите партии от левият политически спектър.
БРСДП(о), БРСДП(т.с.) Радикалдемократическата партия и БЗНС са най-активните при отхвърляне на военният изход за рещщаване на сложните балкански проблеми по пътя на конфедерацията и федерацията. Често в тези понятия се влага едно и също съдържание и се използват паралелно, без да се изяснява тяхната същност. Това се наблудава най-вече сред радикалите и обединиените социалисти, причината се крие във факта че дори и автори по международно и държавно парво, не дават точното разграничение между двата типа държави. Във всички случай конфедерацията се разглежда като преходна форма която рано или късно се превръща във федерация. Конфедерацията се приема като съюз от държави въз основа на определен договор, а централната власт е представена от един вид Дипломатически конгрес. Държавите запазват своята икономическа и политическа самостоятелност и могат да се откажат от съюза си, докато във външно отношение всяка една от тях си остава международна единица, паралелно със съюза. За всички решения е необходимо съгласието на всяка отделна държава.

Определението за федерация е съюзна държава, опираща се на обща конституция, със свой органи, отделени от тези на съответните държави, и представляваща една международна личност. Изменението на конституцията се осъществява по реда приеман във нея. Във вътрешно отношение всички отделни държави остават независими, но немогат да слючват самостоятелно съюзи и да водят война помежду си. Примерите, на които са базирани схващанията са създадените през 19 век държави: Обединена Германия(съюз от държави), Бразилия, Мексико, Австралия и др. Като еталон обаче служат Съединените Американски Щати от горният тип и Швейцария като модел на разнородно обединени етноси, наложен от икономическите и политически интереси на всеки един от тях.

При обсъждането на един или друг вариант на политическо и държавно устройство социалистите не претендират за оригиналност на идеята. Разглеждайки въпроса за конфедерацията те посочват нейният прогресивен буржоазен характер и възможността тя да бъде осъществена на определен стадии от общественото развитие и да се наложи като крайна цел на буржоазният либерализъм. Когато БРСДП(о) обсъжда проблема за конфедерацията, в центъра на вниманието тя неимзенно поставя съдбата на българите извън Княжесто(Царство) България. Но международният правен принцип налага необходимостта преди да се премине към интеграция и федериране да се обособят и разграничат отделните съставки. Би било неразумно да се приеме това че Македоният може да бъде самостоятелно държава или рабнопрана конфедеративна единица, ако предварително не се пристъпи към обособяване, разграничаване и обединяване на народа, от който произхожда преобладаващото население там.

Сред някой изследователи битува схващането че българските социалисти издигайки лозунга за балканска федерация и конфедерация, забравят принципите на самоопределение, т.е. предварителното условие за разграничаване на конфедеративните и федеративни съставки. В тази насока схващанията на българските теси и широки социалисти не се разграничават съществено. Те изхождат от идеята за предварително оформяне на националните държави. В този смисъл са показателни вижданията на дейците от БРСДП. Тяхната теоретична база при разглеждане на проблема са преди всичко постиженията на Френската буржоазна революция и постановките на Вторият социалистически интернационал за правото на нациите за самоопределение. За тях това е основен принцип и мнението на д-р П. Джидров, специалист по правните въпроси е показателно. Според него е необходимо „народностно закръгляване, което да позволи образуването на отделни национални държави, които влизат в федерацията като автономни самооправляващи се единици със еднакви права. Федеративната държава пази интересите на цялото, като спрямо външният свят е самостоятелна държава. Именно това предарително условие определямсложността на проблема защото в основата му е Македания както и стремежите на България, така и на Гърция и Сърбия към тези земи. Често Македония е наричана „ябълката на раздора“, но не се отрича възможността тя да се превърне в обединително звено на бъдещата федерация на Балканите. Идеите на БРСДП не противоречат на възгледите защитавани от Вътрешната организация на всеки един етап от нейното развитие. За Хр. Силянов исканата автономия не противоречи на здравия политически смисъл. А Хр. Татарчев сочи че по този път би могло да се постигне обединението с България или в краен случай Македония да послужи за „обединително звено на една Федерация за балканските народи“
При обсъждане на алтернативите за решаването на националният въпрос, в редовете на БРСДП могат да се конкретизират два подхода: активна пропаганда и защита на различните варианти за мирно решение с опит за теоретичен анализ на всички достойнства и недостатъци, както и берспективността на тяхната реализация. И ако до 1908 г се налага идеята за автономия и периферно се засяга конфедеративният принцип като път по скоро за сътрудничество между балканските народи, то за времето до балканските войни на преден палн излиза именно вторият. Около федеративната и конфедеративна идея, надхвърлили тесните национални рамки, се осъществява общобалканско социалистическо единство на едно регионално равнище.

Когато БРСДП разглежда въпроса за конфедерацията, тя изхожда от онези благоприятни фактори, които биха спомогнали за нейното реализиране и постигането на обединиението на балканските държави. Безпорно се анализират общите предпоставки. На първо място това е външната опасност и аспирациите на Великите сили и най-вече на Австро-Унгария и на Русия, естествено за сметка на Османската империя. През пъвото десетилетие на 20 век, предвид засилената германска експанзия, се стига до уреждане на конфликтите между Русия и Англия в Централна Азия. Проява на тази позиция е срещата в Ревал през юни 1908 г и поставянето на проблема за автономията на Македония.Известни са антитурските или поскоро антиимперски настроения на общоделската партия. Между най-големите деспотии тя поставя Русия и Турция, докато симпатиите към Англия и Франция, въпреки някои критики, са трайни. След революцията от 1905 г в Русия се наблюдават някой нови тенденции: макар и в ограничен вид действа парламентът, ориентира се към съюз с Франция и Англия. За борба срещу Германското настъпление на Изток Русия възстановява страта панславанска идея от 19 век под формата на неославизма. Промяната в руската политика води до известно смекчаване на критиката от страна на социалистите от БРСДП(о) и се разчита на нейната подкрепа при решаването на българският национален въпрос.

Необходимостта от балканско единиение се определя и от потребността за противодействие на Османската империя. Надеждите за променени след Малдотурската революция от 1908 г. не се оправдават. С поемане линията на отоманизиране на националностите и ограничаване на културните, църковни и политически права на разочарованието сред социалистическите среди се засилва, а възможността Турция да се реформира се елеминира.

Въпреки паралелното същестуване на идеини течения в БРСДП(o) след влизането на анархолиберали и прогресисти през 1909 г. всички те са единодушни по въпроса за икономическите причини за създаването на една балканска конфедерация/федерация. Общите интереси между балканските държави се определят от необходимостта за противодействие на стопанската опека и политически натиск на великите сили, които те оказват в един или друг момент.Митническият съюз през 1905 – 1906 г между Българси и Сърбия се оценява като важен практически опит с икономическо и политическо значение. В икономическата област конфедерирането би спомогнало за уголемяване на вътрешният пазар, нарастване на селскостопанското и индустриално производство, възможност за пласиране на излишната продукция на международният пазар, където е най-силна конкуренцията. Социалистите смятат, че така ще отпадне нуждата от чужди капитали и ще се постигне по голям независимост на балканските страни. С обединиението на националните държави се приема че ще отпадне необходимостта от силни армии, което ще доведе до тяхното съкращаване и създаването на народна милиция, осигуряваща вътрешната защита. Освободените от бюджета средства за военни разходи ще бъдат пренасочени в други сфери – образование, култура, икономика и т.н.

Една от съществените черти на БРСДП е търсенето на единнодействие с инези сили, които са за демократизиране на българското общество, за ограничаване властта на монарха от парламента и националното обединение. Проява на такова сътрудничество е участието на Янко Сакъзов и други партийни дейци в създаденият по инициатива на народната партия през август 1908 г съюзен комитет. В усложнената обстановка на Балканите и изострените до краен предел отношения Турция и България, комитетът се обявява за икономическо, политическо и културно сближение между двете страни. Една от водещите фигури е Григор Начович. Ето как определя целите на съюзният комитет: „Той трябва да работи за конфедерация на балканските народи, но преди всичко за сътрудничесто с турците“ Именно идеята за конфедерация, противопоставянето на военният конфликт между двете съседни страни, изграждането на правилна общонационална политика са главните пунктове на сътрудничество на БРСДП в рамките на съюзният комитет. Участието на партията в тази неправистелствена формация е една от последните прояви на съвместна дейност с буржуазни партии и нейни представители в името на мира и демокрацията до войните.

В края на януари 1909 г с оглед на усложнената балканска обстановка, БРСДП(о) излиза с призив до свойте членове да подкрепят лозунга за създавнето на балканска конфедерация. Основният аргумент е, че така ще се преодолеят междуособиците и стръвният национализъм, безмислените военни приготовления. идеята е доразвита на страниците на в. „Работническа България“ от Илия Янулов, който изразява позицията на по-лявото течение в старата общоделска партия. Той отчита хегемонистичните стремежи на балканските държави, чрез който всяка една от тях се стреми да изгради своя прогрес и своята култура за сметка на съседите. Но Илия Янкулов залага най-вече на културното и националното самоопределение в „един цялостен балкански държавен оганизъм“

Още в този начален стадии на съществуването на БРСДП(о) на страниците на нейният печат и в изказванията паралелно съжителстват идеите както за конфедерация, така и за Източни федеративни щати и за Балканска федерация. На партийните конгреси се търси компромис и умереност на решенията и въпреки това групата на анархолибералите около сп. „Начало“ (Н. Харлаков, П. Делирадев) и „Съвременник“ (Г. Бакалов) оказват влияние върху общите партийни постановки. Представителите на това течение са най-ярките защитници на идеята за федерация, включваща и Турция, повлияни от интернационалистичните идеи на някой видни представители на 2 интернационал и дейци от отделни западноевропейски социалистически партии.

Влияние имат и схващанията на П. Делирадев, който свързва тясно с Народната федеративна партия(българска секция) на Яне Сандански. Макар организационно да не влизат в БРСДП(о) той публикува свой материали в нейните издания, участва в някой митинги. Основните му концепции по националният въпрос и пътищата за неговото решаване са отразени в двете му брушури „Македонският въпрос и социалната демокрация“ и Балканската конфедерация“. В първата са застъпени идеите от позициите на марксизмът, като залага на борбата с пролетариата против всякакво класово господство, против експлоатацията на класа, раса, нация. Той отхвърля лозунга за автономия, наложен от Вътрешната организация, поради факта, че неможе да увлече всички недоволни от абсолютизмът алементи и да доведе до неговото сваляне, а революционото течение в Македония се явява проводник на чужди влияния.

Във втората си брошура П. Делирадев конкретно разглежда изхода от заплетеният Източен въпрос, който в резултат на външни намеси се е превърнал от балкански в международен. В общи линии той повтаря концепциите на П. Ажириадес и П Лагард за федерацията включваща всички балкански народи. П. Делирадев смята, че това е възможно, особенно след премахването на абсолютизма в Турция. За него конфедеративната/федеративна идея. „без да премахва класовите противоречия е в състояние да увлече след себе си всички модерни и демократично настроени класи – от индустриалната буржоазия до пролетариата“, поради съвпадение на интересите им. Той извежда републиканската същност на федеративният принцип и смята, че интересите на буржуазията и монархията само временно съвпадат. П. Делирадев е против милитаризма и въображението, за свободното културно развитие, за широкото самоуправеление, което няма да попречи на функционирането на държавната машина. За установяването на Източна федерация, както смятат и тесните социалисти, ще се разчита на пролетариата, независимо дали борбата „ще бъде мирно реформистка или рязко рволюционна“

Подобни възгледи защитават и други представители на анархолибералното течение и степенуват възгледа за автономия, конфедерация и накрая федерация, така както и общоделците. Изложените виждания показват сходствата в социлистическото течение изобщо. Изпъкват и някой позабравени идеи за ролята на интелигенцията като ръководен фактор в осъществяването на националното единство или подобно на Сакъзовите виждания за необходимостта от вътрешно единство на нацията пред всяка чужда опасност.

През първата полвина на 1909 г, на страниците на в. „Работническа България“ се пренасят идеините виждания на теченията влели се в БРСДП, и се наблюдава една пъстра смесица от мнения за и против конфедерацията и федерацията със или без участието на Турция. Около повдигането на въпроса за ново българо-сръбско сближение отново се поставя на дневен ред и митническият съюз. Стига се до абсурдният спор, че е по възможно създаването на федерация с Турция, от колкото икономическа учния между България и Сърбия. Не са редки взаимнинте критики около състоятелността на една или друга идея. На 16ят партияен конгрес пред юли 1909 г се потвърждава издигнатият през февруари същата година лозунг за Балканска конфедерация без да се поставят на обсъждане разноликите мнения по въпроса. В редовете на тесните социалисти проблема за федерацията е също толкова на дневен ред. Те активизират свойте връзки със сръбската СРП. През октомври 1908 г при посещението на др. Лапчевич в София, от страна на тесните социалисти е направено предложение за свикване на Балканска социалистическа конфедерация при изричното условие широките социалисти да не участват в нея. Сръбската страна отхвърля един такъв подхор с аргумента че тя се отнася еднакво към всички социалистически фракции и „не можем да изключваме онези които заедно с нас са представени в социлистическият интернационал“

Въпреки несъгласието на сръбската СДП и ходатайството на Кр. Ръковски от името на румънската СДП, компромисът не е постигнат и БРСДП (о) е изключена в свиканата пред 1909 г в Белград конференция. Обидени от дейстията на тесните социалисти, ЦК изпраща до конференцията и до МСБ протест, в който се заявява че конференцията в Белград не може да се квалифицира като общобалканска и се настоява в следващият бюлетин на бюрото партиите да бъдат запознати с нейната позиция. В същото време е критикувана и самата ССДП, която „в страната си стой на реформистки позиции, а на вън се проявява като пролетарска партия“

Въпреки активното противопотавяне на тесните социалисти, БРСДП(о) търси възможности за включване в общо национални и балкански акции, в които да изрази вижданията си включително и по националният въпрос и неговото решаване.Такива перспективи се откриват в две големи събития, очертали се през 1910 г, които водят до силно активизиране на партията това е Славянският събор през юни и международният конгрес на интернационала в Копенхаген през август. Първият има това значение, че извежда на преден план проблема за балканското единство и взаймоотношения, мястото на Русия в тях. Все по често се поставя за обсъждане политиката на руският царизъм на Балканите, за конфедеративното устройство на страните на региона застъпван както от левите партии, така и от Народната и Прогресивната. В основата нейзменно стой неразрешеният национален проблем и съдбата на българите в Македония. Безпорно Славянският събор е събитие с важно общобалканско и национално значение. Той е израз на преценката за нарасналата роля на Русия в бъдещото решаване на балканските проблеми. Налага се идеята за Балкански славянски съюз, под егидата на Русия, подкрепяна от Англия и Франция. На събора са представени делегато от Русия, чехи, словаци, поляци, сърбохървати и др. Сред гостоте на руската делегация липсват представители на либералната и радикално настроената интелигенция, което предизвиква възмущението на част от интелигенцията в страната. Това дава основание на Янко Сакъзов да критикува Славянският събор като нова проява на стария панславизъм, преспосбен към демократичните състояние и стремления на народите. Той допълва че панславизмът и неославизмът като политически идеиогии, „са негодни повече да задоволяват дадени политически потребности на средноевропейските славяни от колкото тези на южните“
В дните на Славянският събор в „Камбана“ на Кр. Станчев се превръща в трибуна на настроенията, изразени от онази част на българската интелигенция, застанала против събора. Още месец преди свикването му в „Камбана“ се публикуват материали, в които се разглеждат проявите на руската външна политика. Именно в „неославизмът“ вестникът вижда „новомодната политическа парола на официална и неофициална Русия“. „Камбана“ предупреждава, че всеки опит да се постиге едно балканско братство и съюзяване ще се разбие в острия национален проблем. Признава се законното и справедливо право на българите за национално обединение, като решението се вижда в премахването на политическите и митнически граници и всякакви ограничения между България и Турция, ликвидиране на монархическата институция и милитаризмът.

Критично срещу Славянският събор се обявява и самата БРСДП(о). Изказва се мнението, че по принцип социалистите одобряват сближението на балканските народи и изобщо на славянстовото, че не отричат културното значение на събитието. Те се обявяват против „неославизма“, независимо че служи на руската пропаганда в борбата и срещу „пангерманизма“, защото той е срещу самоуправлението на отделните славянски народи. Събора дава повод БРСДП(о) да разгледа насоките на българската външнна политика. Като привърженици на австрофилската насока те сочат Народнолибералната, Радославистка, Младолибералната и Демократическа партия, ккоито „наред с любимият им княз“ рзчитат, че така България ще получи по голям дял от Македония. На другия полюс са поставени народняци и прогресисити, които се „държат здраво о скутовете на Русия, заместници на която те искат да бъдем тук на Изток, като пречим и разиграваме колкото мможем Австрия“. Между тези два полюса са Радикали и Земеделци, които за момента се лутат в областта на „утопичният идеал за Балканска конфедерация“. Посочени са различията във вижданията и в редовете на двете социалистически партии.Те са оформени в няколко групи, наблюдаващи се и при тесни и при широки (обединени). Първото мнение застъпва идеята за братство на работниците от цял свят, за тяхната солидарност и взаимна подкрепа. Другата група, без да отрича това, допълва необходимостта от сближаване конкретни на славянският пролетариат. привържениците на „Практическата политика“, се обявяват за съюз с балканските народи, за конфедерация срещу икономическите и политически попълзновения на големите държави. Четвърта група – че това ще стане възможно смао ако се върви с Антантата т.е. с Русия. Така ппартийният орган признава,че сред социалната демокрация няма стройно изградена система за принципите на външната политика. Специално за обединената партия се посочва, че тя се съобразява с конкретните условия, но е за балканско сближение, за съгласуване на действията с тези на съседните революционни партии. Като перспектива, макар и необозрима, при евентуално завземане на политическата власт, се предвижда и координация между тях по въпросите на общата отбрана и регулиране на размяната. Съюзът между балканските държави трябва да включва всички от района, но се признава, че това е далечно и утопично и затова БРСДП(о) трябва да обръща внимание на свойте реални , ежедневни задачи, а за момента това е намаляване на международното напрежение по пътя на международната солидарност.

БРСДП(о) участва в общотоградски митинг срещу славянският събор на 20 юни 1910 г в Народният дом, където речи произнасят Кр. Раковски и Досьо Негенцов, редактор на в. „Съзнание“ орган на БУС, и активен партиен член. Успехът на митинга, подсигурен от подкрепата и активното съдействие на БРСДП(о) повдига нейното самочувствие на 22 юни е организирано самостоятелно събрание, на което речи изнасят Асен Цанков и Кр. Ръковски. Приета е специална резолюция, в която се посочва, че славянофислтовото е средство чрез което в Русия се засилва самодържавието и контрареволюцията. Тази идея и движение не допринасят за сближаването на работните маси, а напротив засилват тяхната вражда. Подчертава се че славянското братство е осъществимо само на почвата на свободата и равенството, докато русофислтвото се явява препятствие за споразумението на балканските народи. Причинявало е национални раздири и политическа реакция. В резолюцията се изказва протест срещу антипрогресиванта и антикултурна същност на славянофиството, в чиято основа лежат стремежите на „царскостолипинската реакция“ в същото време се подчертава солидарността към руските работници, борещи се за икономическо и политическа еманципация и социална справедливост.

По време на събора се повдига и въпроса за конфедерацията, но с известен скеприцизъм и критичност. Това се определя от посочения вече факт, че Русия се явява инициаторка на подобна идея, която предизивква реакция на част от дейците на БРСДП(о). Така например Илия Янулов в няколко свои статии във вестник „Камбана“, разглеждайки външната политика и конфедеацията вижда в последната да се запази целостта на Македония, да се издигне бариера срещу немското влияние, разширяване на Балканските народи и възможност за разцъфтяване на „производствните сили“. Той се спира и върху перспективите за един съюз с Русия и от там с тройната антанта, с която „бихме добили нещо за македонската политика, да бъдем с Антантата, това трябва да стане принцип във външната ни политика“ Ил. Янулов смята че конфедерирането на балканските страни е възможно с подкрепата на демократичните западни държави с главна цел противопоставяне на австроунгарските попълнонвения, а Русия – за да даде отговор на немците и постигне умиротворяване на Балканите.

Новите тенденции по отношение на Русия се забелязват и на 17 партиен конгрес. На него се отхвърля възможността за обединиение със Турция поради липсата на каквито и да е било конституционнин гаранции. Симптоматично е изказването на Кр. Пастухов, който развива идеята за държавен социализъм, по силата на който русофилството би могло да се подържа от партията като целенасочено начало във външната политика на държавата.

На конгреса е приета резолюция за „Балканска конфедерация“. В нея отново се обсъжда младотурската политика по отношение на поробените българи в империята. Изказва се протест портив засилването на милитаризмът и въораженото статукво на Балканите. Тук съжителстват двете понятия федерация и конфедерация, като път за икономическо съюзяване и политическо сближаване на балканските народи. В основните си пунктове резолюцията повтаря някой от основните виждания на Кр. Ръковски и е в духа на приетите в Белград, с която обединените социалисти се опитват да преодолеят съпротивата на тесните и да се включат в общобалкански акции. Това личи и от употребата на формулата за федерация, макар и принципът за самостоятелна класова борба да не присъства там.

През август 1910 в Копенхаген се провежда 8 конгрес на социалистичексият интернацияонал делегати на БРСДП(о), са Янко Сакъзов, Асен Цветков, Роман Аврамов. В комисията по антимилитаризмът се поставя за разглеждане положението в Турция и тук избухва истински скандал. Според версията на обединиеата партия, тя е плод на съвместните усилия на Кр. Ръковски, сръбската, румънската и двете български социалдемократически партии. Резолюцията е изработена въз основа на Декларацята на Солунската работническа социалистическа федерация, изпратена до конгреса в Копенхаген и мемурандома на сръбската СДП и БРСДП за положението в Турция от 13 август същата година тя не противоречи на схващанията на общоделците за Балканска конфедерация и за това Сакъзов заявява пред делегатоте на конгреса, че резолюцията представялва първата стъпка към образуването на една Балканска секция към интернационала, първата крачка за общо действие на балканските социалисти, което ще доведе до обединяването и на разпокъсана у нас социалдемократическа партия в полза на балканското работничество и на Социалистическият интернациянал.“ В защита на своята позиция общоделците подават писменно възражение срещу постъпката на тесните социалисти, Кр. Раковски, Адлер и други социалистически дейци подкрепят БРСДП (о). Оценката на Сакъзов е че нашите обединиени решения за обединиение и балканско единство намериха потвърждение на конгреса на интернационална.
Лозунгър за конфедерация и федерация се пропагандира и през следващите месеци, но повечето дейци предценяват, че той е трудно осъществим при съществуващите реалности на Балканите. По принцип тези формули не се отричат, в тях се вижда гаранция за мира и понататъчното политическо и културно развитие на страните от европейкият югоизток, но вероятността за реализация е твърде малка. В тази връзка са интересни изказванията на общоделските дейци в анкетата на сп. „Съвременна мисъл“ във връзка с годишнината от младотурската революция и българската независимост и перспективите за решаване на националният въпрос. между най-категоричните критици на конфедеративната идея са Гр. Василев и К. Коларов. Първият заявява че бъдещето на балканите ще се реши от борбата между българи и турци, а средството война, докато К. Коларов смята че края на националната революция е националното обединение, необходимо за развитието на производствените сили на Балканският полуостров, а логичният епилог е освободителна война. Сакъзов и Янкулов фатически също отхвърлят конфедерацията макар и да се обявяват за мирно решаване на балкано-турските отношения, сближаване с балкснките страни, вътрешно демократизиране на българската държава, трайно ориентиране към анатантата за създаване на по голяма сила срещу настъплението на германизмът. Въпреки всички съмнения като партиен лозунг конфедерацията се използва и по нататък. През 1911 в документите на партията се издига открито искането за борба против монархизмът и милитаризмът, за република. Активизирането на БРСДП обединиениа е във връзка със свикването на 5 ВНС и промяата на конституцията. В този момент обаче вижданията на партийните лидери се доближават повече до идеите издигнато от Интернационала, обявявайки се против войната, за приспособяването на българите в Македония към създадените демократични условия в Турция. Използват се квалификации за българските интереси незъсвместими с националните задачи. На 18 партиен конгрес обаче през юли 1911 г, критиката срещу политиката на мадотурците е особенно силна, поради разтурването на българският учителски съюз и предприетият терот и насилие срещу българите в Турция. Издигат се изканията за ново застъпване пред Интернационала и европейската социалдемокрация за „обуздаване на младотурците и провеждне на сериозни реформи, които да осигурят мира и прогреса на Европейска Турция и балкснките държави“. Изострянето на обстановката в близкият изток и на Балканите води до активизиране на двете социалистически партии и тяхната агитация против войната. Това еособенно силно през 1912 г. В отчета на БРСДП(о) за същата година се посочва че тя непрекъснато е подържала контакти с МСБ и балканските социладемократически партии на 23 октомври организират митинг протест против войната, настояват за мир и солидарност в района, под лозунга „Балканска федерация“. Позицията на БРСДП(о) в края на 1911 и през 1912 се определя и от вътрешното състояние на страната и най-вече на все по очертаващите се перспективи за война. Лозунгът който се налага е „Ввойна на войната“, синхронизиран с позицията на 2 интернациона. Въпреки противодействието, оценката на много социалисти е че войната действиетлно е бъде наложена като изход за решението на сложните балкански противоречия. Янко Сакъзов продължава да подържа антимилитаристичната позиция, включително и от трибуната на 5 ВНС и 15 ОНС в името на мира и разбирателството.
На 1 август ЦК на БРСДП(о) обсъжда изготвянето на изложение до МСБ, в което да се настоява за съдействие и натиск за решаване на Македонският въпрос в духа на свободното самоопределение на българите. Предложението е направено от Кр. Пастухов в специално писмо до Янко Сакъзов сед предварителни разговори с д-р Ст. Данев. Настоява се борбата в страната да се води под лозунга „Против войната, за автономия на Македония“ този въпрос се обсъжда на специално заседание в края на август, катосе изтъква, че това няма нищо общо с българските „шувинисти и националисти“, които искат прякото присъединияване на областта по този път. Но за обща акция в рамките на Османската империя не може да става дума, докато не се даде възможност за самоопределение на нациите и за автономно управление. Изготвянето на изложението до Интернационала е възложено на Янко Сакъзов, документът до Брюксел е със дата 1/14 сеп. 1912 г и в него подробно се разглежда обстановката на Балканните след Младотурската революция от 1908 г. Специално се подчертава, че след четери години младотурски режим „изчезват“ всички надежди, проличава неспосособността да се сложи край на безаконията и безчовечните престъпления. Причините се търсят в невъзможността за реорганизиране на държавата поради изостаналостта на мюсюлманската раса, неспособността й да отговори на нуждите на новото развитие. В този момент за пръв път се извежда на преден план ролята на българите и тяхната борба срещу турският деспотичен режим, подкрепата им за Младотурската революция, опитите им за ноормално политическо развитие. Вместо това именно срещу българското население са насочени ударите на властта, затварянето на „конституционните клубове“ с унищожаването на местните автономни учреждения, обезоражава се насленито, насърчават се мужайири, извършват се ужастни кланета над българското население и то е принудено да бяга в България, за да търси спасение. Констатацията е че „кървавият и насилнияески режим на Хамида, бе възстановен без Хамид“, с което се слага край на младотурският триумф. Настоява се в напредналите области на Европейска Турция да се предостави автономнио управление и едва тогава да се търси нова форма на държавно управление – федеративната република и мир на Балканите. Предварителното условие е децентрализацията и местната автономия като гаранция за понататъчни промени. БРСДП(о) се обръща към МСБ с молба да подпомогне за решаването на проблемите на живеещите в Османската империя, защото всички мирни средства са изчерпани и Балканите се намират „предвечерието на една война, чийто размери и последници“ никои не е в състояние да предвиди. Конкретните стъпки в тази насока да бъдат действията на социалдемократическите депутати в парламентите на съответните страни, да се предизвика намесата на великите сили и да се осигури на населението свободно съществуване и реализиране на правото на самоопределение.

Така в навечерието на Блакснаката война БРСДП(о) отново извежда свойте стари схващаният за решаване на националният въпрос, чрез автономия на българското население в Македония, съобразена с принципа на самоопределение и самоуправление на нациите. Главната причина за това без да се сваля лозунга за конфедерация или федерация е необходимостта от предварително реформиране на Османската империя. С цялостнито си развитие след Младотурската революция, тя показва неспособността, невъзможността и нежеланието да тръгне по нов път, а с политическите действия довежда до нови конфликти и унижения на българското населени. Позицията на БРСДП(о) е твърде интересна в периода 1908-1912 г. Политиката й на единодействие с буржуазните партии в преходният период я излолира от революцонният поток в страната в лицето на БРСДП(т.с.) и теченията откъснали се от нея, което кара общо делците без да изоставят общодемократическите лозунги за вътрешно реформиране на страната, да активизират своята дейност в Интернационала и на Балканите, да апелират за единодействие на социалната демокрация и за общобалканско сътрудничество в името на Балканска конфедерация или федерация. Въпреки противодействието на тесните социлисти, БРСДП(о) доказа своята принадлежност към идеините постулати на втория интернационал, в чийто редове среща разбиране и подкрепа. По отношение на пътищата за разрешаване на националният въпрос дейците на БРСДП(о) добре разбират, че този лозунг е трудно осъществим в създалата се обстановка, поради което логичното връщане към автономията се схваща като единствен начин за мирно решение, в противовес на военното.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s