Любен Каравелов

 Karavelov

Федеративната идея през Възраждането се асоциира основно с името на Любен Каравелов. Той е най-яркия и последователен привърженик на идеята за Балканска федерация в България като средство за решаване на националния въпрос на Балканите.

Каравелов пръв сред българските възрожденски водачи въвежда ясно и категорично идеята за Балканска федерация като е нейн последователен защитник и агитатор. Силната привързаност към идеята дори му носи негативи, Каравелов единствен от големите революциеони водачи през възраждането ни още тогава е подлаган на критики и сериозни съмнения относно евентуалната му обвързаност с чужди политически сили и лоялноста му към българското дело. Поради ревностната защита на принципните си позиции Каравелов често е атакуван от различни посоки, което в крайна сметка довежда до неговото оттегляне от активното политическо поприще и заниманията му с чисто културна и просветна дейност.

Върху същността и формирането на каравеловата идеология е писано много, ние ще обърнем основно внимание върху федеративните възгледи на Каравелов, които са съществена част от неговия мироглед.

Първия период в оформянето на неговия идеен свят е протекъл в България и при многобройните му пътувания из пределите на Османската империя, когато е помагал на баща си в търговията.

Според сполучливия израз на Н. Генчев в Русия Каравелов заминава като убеден патриот, националната идея е първата, фундаментална идея заложена в темелите на неговия идеен свят. На руска почва той се запознава и възприема доктрината на славянофилите. Десет годишният период, които Каравелов прекарва в Русия, оформя младия и буден българин като мислител. Той се влияе от идеите на революционните-демократи Херцен, Чернишевски, Добролюбов и славянофилството на Аксаков и Погодин. Първо да се опитаме да разберем от къде Каравелов възприема идеята за федерация на Балканските народи, която по-късно става ядро на неговата революционно демократична проповед. Идеята за федерация на балканските народи битува в европейския югоизток и се радва на широка популярност в една или друга форма доста преди Каравелов, да се заеме със своята обществено-политическа дейност. Тя се разпространява в гръцката политическа мисъл, пропагандира се под формата на югославизъм, от славянофилите, издига се от италянските, румънски и полски дейци.

Вече казахме, че първия досег, които Каравелов има с по-мащабни обществено политически идеи в среда, която би могла да да стимулира тяхното възприемане от Каравелов е Русия. Крумка Шарова смята, че в Русия Каравелов е възприел идеята за революционен съюз на народите, това обаче е една обща идея.44 Конкретен образ и плът у Каравелов тази идея на руските революционери, според мнението на мнозина изследователи, придобива през сръбско-австрийския му период, където се оформя в идея за югославянска федерация, насочена срещу подтисниците на югославянските народи. Поради това сръбско-австрийския период от биографията на Каравелов е особенно интересен за нас. Л Каравелов отива в Белград като сътрудник на в. Голос, от там той пише редица статии, засягащи проблемите на българския народ и славяните в Османската империя. В Белград Каравелов окончателно се оформя като революционнен мислител и публицист. В Сърбия неговите славянофилски идеи изкристализират, на местна, балканска почва, той се сблъсква с реалните измерения на южнославянската взаймност. Среща нови сили, които действат в полза на славянския свят, макар и не така могъщи като Русия, но несъмнено по-близки за южния славянин, тези сили Каравелов вижда в лицето на младия сръбски княз Михайл Обренович, затова чрез своите доописки той му отдава една искренна възхвала. Споменатите дописки, които Каравелов прави от Белград за славянофилските вестници в Русия отразяват очаквания за големи събития, главно гибелта на Османската империя и възкресението на християнските държави на Балканите. Каравелов е запознат с плановете на руското правителство да подкрепи претенциите на сърбите спряму Османската империя също и идеята на идваща руската дипломация за сближение на южните славяни с цел единодействие срещу стратегическия руски противник. Още в първата си дописка той изтъква новите идеи, които е възприел. Сега зове за единение на всички южни славяни около Сърбия и за един тесен сърбо-български съюз, тези му идеи се родеят с проектите на Добродетелната Дружина, за създаване на българо-сръбска федерация, но възгледите на Каравелов тук нямат нищо общо със по-късните му федеративни идеи, всичност в първите си дописки Каравелов не говори за федерация, което иде да подскаже, че той действително е възприел федеративната идея по-късно в Сърбия, а тези първи дописки създава с идеиния багаж, които носи от Русия. С право някои изследователи обвиняват Каравелов, че хиперболизира, ролята и личността на М. Обренович, което обаче според К. Шарова не означава че “Каравелов е готов да подчини българското освободително движение на идеята за югославянско царство.”Може да се съгласим и друг извод на авторката че Каравелов “ не е политик с ограничен кръгозор, а вижда положението на Турция и освободителните перспективи на своя народ в тясна връзка с политиката на великите сили и на балканските държави с историческите задачи, които стоели за решение и пред другите славянски, балкански и особенно южнославянски народи. Той тръгва от постиженията на българската политическа мисъл- смята авторката-поемайки от Раковски идеята за революционен път към свободата. Всъщност пръв Г. С. Раковски най-ясно вижда обвързаността на българското развитие минало, настояще, бъдеще с взаймоотношенията на великите сили и органическата връзка между съдбата на собствения му народ и съдбата на останалите балкански народи”45 Т.е. Каравелов тръгва от идеите на Раковски за обща революция и балакснки съюз за борба срещу Османската империя развивайки ги в идеите за Южнославянска или Дунавска федерация. Авторката смята, че идеята за единодействие на балканските народи, като най-правелен и спасителен път към свободата е намерил историческото си потвърждение в хода на българското освободително движение. Едновремените въстания на славяните в Босна и Херцеговина през 1875 и, българското през април 1876, назрялата Източна криза и освободителната за българския народ руско-турска война от 1877-78 г , която е съчетала силите на румънския и сръбския народ, които съвместно с Русия, водят победоносна войан срещу Османската империя, доказват това. В Сърбия Каравелов се сближава с българската емиграция, като осъзнава в нейно лице, новата революционна сила, която ще води българският народ, в предстоящата за него освободителна революция. В Белград Каравелов основава български комитет. В дописките си след 1867 г той се подписва от името на “Българския Централен комитет”. Този комитет, на които Каравелов е душа и ръководител има твърде важно значение за по-нататъчното формиране на неговите идеи и за развитието на българското революционно движение. В Сръбия Каравелов установява контакти и със сръбската Омладина, с чийто идеи е твърде близък, контактува също с първите сръбски социалисти Св. Маркович и Живодин Жуйович, свидетел за срещите и разговорите между Жуйович и Каравелов е племеникът на Жуович, Йован. В една от статиите си Каравелив защитава Живодин Жуйович от преследванията, на които е подложен от сръбското правителство. Разбира се, главното сходство между двамата са федеративните им възгледи.

Каравелов пристига в Букурещ през 1869 г където започва заключителния етап на неговата многогодишна и плодотворна политическа дейност и идейното му развитие, според израза на Н. Генчев “отхвърлил илюзиите към руския царизъм и към династията на Обреновичите, освободен от славянофилски доктрини”. Именно тук главните му идеи искристализират в един завършен мироглед, които макар и не лишен от съмнения, колебания и нови мъчителни търсения запазва основните си опорни точки. Един от тези мирогледни стълбове е идеята за федерация на балканските народи. Затова именно тук е необходимо да обобщим и характеризираме федерализма на Каравелов, както и съпътстващите го възгледи.

karavelov (1)

В този смисъл макар и да се освобождава от духовната опека на своите руски учители славянофили Аксаков, Погодин, Ламански. Каравелов винаги запазва уважение към общославянската идея, която е пропила атмосферата на възрожденска България и остава нейн верен последовател до края на живота си. Но заедно с това Каравелов е първия български теоретик обосновал балканското геополитическо единство на интереси, традиции и манталитет. Той едновременно с това е дълбоко обладан от най-радикалните идеи на европейското просвещение. Една от основните идеи в политическата програма на Каравелов съвсем естествено е свободата, като Каравелов има просвещенско разбиране за “Свобода”, свободата трябва да е обществена и индивидуална. Каравелов подчертава значението на свободата на личността, без нея политическата борба ще бъде напразна, понеже ще се замени едно тиранство с друго. Свободата обаче твърди Каравелов може да бъде постигната само ако народът се надява на своите сили, а не на “Наполеон III или Александър II”. Свободата може да се постигне единствено с общите усилия на всички балкански народи. Свободата или “нашето спасение” Каравелов вижда ясно в съюза на балканските народи, с това той издига идеята за самостоятелното действие на тези народи без да се облягат на някоя велика сила. Каравелов тясно обвързва своята визия за Дунавска федерация със Източния въпрос като по-този начин проектира неговото решение чрез най-засегнатите от този проблем сили, а именно балканските народи.

А могат ли дипломатическите кабинети да решават Восточният Въпрос, без да питат самите християнски поданици на султанът? Могат ли тия да решават чуждата съдба, без да питат християните що тия искат и що са намерени да правят?”46 В този въпрос Каравелов се крие и смисъла на федеративната идея. В своите мисли Каравелов проектира една обща държава, чрез която както образно се изразява той: трябва сами, без чужда помощ да решиме своята съдба и да не оставяме никого да се меша в нашата собствена къща. В неговите проекти са включени по-голяма част от балканските народи, почти всички с изключение на турския народ, Каравелов не може да си представи общо мирно съжителство с довчерашния ни поробител той е категоричен, ние с турците не можеме да имаме нищо общо, според него няма нищо което да ни обедини с турския народ. Каравелов все пак не е изцяло критичен към турския народ той смята, че “Ако в Турция днес не съществува никакъв ред, то това произхожда не от туй, защото самите турци са неспособни за никакво сериозно дело, а защото империята е съставена от всевъзможни народности” 47 Когато говори за обща държава със сърбите Каравелов използва най-вече етническото ни сродство и нарича тази държава Югославска федерация, когато има предвид държавен съюз със румънците той използва географската ни близост и съседство, а същи така и историческата ни общност през вековете и назовава държавата Дунавска федерация, историческата съдба твърди той в заглавието на една от своите статии е съединила тясно румински и българския народ. Когато обаче заговори за близост и дори съюз с гърците това е най-травматичният момент за Каравелов тогава той набляга най-вече на религиозната общност с гърците «българите трябва да заборавят за миналото, т.е. тия трябва да простят великодушно прегрешенията на гръко-фанариотите да се сближат пак с честните и безпристрастните гърци и да залегнат за общото добро на всичкото „християнско население на Балканският полуостров”48

Каравелов не подчинява българските национални интереси на чуждите, но разбита общността на интересите на малките балкански нации: “Преди няколко време ние казахме че българите не търсят чуждото, но не дават и своето, че дека живеят българи, то и земята требва да принадлежи на българите, а дека живеят гърци – на гърците…сяка народност има пълно право да живее сама за себе си и да развива това наследие, което е останало от нейните деди и прадеди…” 49 тези думи на Каравелов разкриват най-добре нашата теза, че неговия федерализъм не противоречи на националният принцип, а го допълва и подкрепя. Тази принципна линия Каравелов следва през целия си живот. Той се убеждава в безполезността на конфликрите между балкаските държави и им сочи като алтернатива една обща велика цел:“Безобразните препирни в българските ли жили тече повече славянска кръв или в сръбските, по нашето убеждение не трябвало би да имат място между ония племена, които се стремят към велики цели и над които виси и до днес чуждо иго.”50

Идеите на Каравелов обхващат философски схващания, обществено-политически и естетически възгледи сред които федеративните идеи заемат едно от централните места. Федерализма на Каравелов е най-ярката проява на идеите и настроенията за балканска взаймност така характерни за неговата епоха. Върхът в развитието на политическите идеи на Каравелов се въплащава от създаденият през 1869 г в Букурещ Български Централен Революционен комитет.(БРЦК) Трябва да се отбележи, че в светогледа на Каравелов се забелязва влиянието на философския материализъм, макар в идеологическите си възгледи, Каравелов да е далеч от един строен материалистически светоглед. Това разбира се резонира върху разбирането на същността на каравеловия федерализъм. Каравелов се изказва и по-социални проблеми на обществото, разделянето на класи и социалната справедливост при него всъщност се забелязва определена социалистическа тенденция, която обаче не се развива и задълбочава. Л.Каравелов не достига до социалистическите идеи макар че подготвя почвата за тяхното проникване в България чрез Ботев. Въпреки това може да се твърди че федерализма на Каравелов има и социални аспекти. Каравелов приема че единствено федерацията е способна да снеме социалната несправедливост от обществото и да осигури на личността един правов ред и свобода. Тясно свързани при Каравелов са идеите за федерация и демокрация. Според Каравеловите виждания, двете са неделими това разбиране на Каравелов е в унисин с класическото разбиране по въпроса изказано от Т. Джеферсон.

В заключение ще повторим, че Каравелов пръв сред българските възрожденски водачи въвежда ясно и категорично идеята за Балканска федерация като е нейн последователен защитник и агитатор. Каравелов подобно на Раковски разбира колко тясно е оплетен Българският въпрос в системата на Източния въпрос, т.е. разбира, че за да се намери решение на нашия въпрос трябва да се изработи едно по-широко виждане, да се надмогне тясно националната гледна точа и да се мисли от позициите на голямата политика. Точно в този смисъл се явява идеята за федерация на балканските народи. Това е една визия надмогнала локалните гледни точки извисяваща се до позициите на един по-мащабен подход към националните проблеми на Балканите, без същевременно да влиза в противоречие със отделните национални интереси, а стремейки се да ги примири и хармонизира, в името на една по-голяма и перспективна цел, в името на общият интерес. Именно за това федеративната идея е била присъща на големите, мащабно мислещи политически личности на Балканите, един от които е и нашия Каравелов.

Liuben Karavelov

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s