Идеите за славянско единство и Балканската федерация.

Има едно голямо питане зададено още от нашите възрожденци: „Знаеш ли ти кои сме ние“. Всеки народ има пред себе си няколко съдбовни въпроса, които стоят за решение в историческите му търсения. По аналогия можем да наредим големият наш въпрос до вечните руски въпроси „какво да се прави“ и „кой е виновен“. Ние започваме с въпросът „Кои сме ние“, но това започване всъщност, както казах е и едно връщане назад, защото този въпрос е един от най-българските въпроси, той е задаван под ред от Любен Каравелов, Христо Ботев и Захари Стоянов, явно обаче за възрожденците ни въпросът се е оказал по-важен от отговорът, тъй като отговор не е даден. А въпросът продължава да стой, той не е отшумял във времето, достигна и до нас. Той звучи днес със същата сила и чака отговор. И така е не само при нас. Навлезли сме във време когато въпросът Кои сме ние, или кой съм аз, т.е. въпросите за идентичността се задават повсеместно. Именно идентичността е главният глобален проблем и борба на нашето време.Във тясна връзка с това търсене на идентичност е и темата на която ще се спрем днес, това е нашата славянска идея и съпътстващото я славянско съзнание и самосъзнание. Понеже именно славянската идея за добро или за лошо, за удоволствие или неудоволствие на някой е изключително важен елемент на нашето самовъзприемане, т.е. на нашата идентичност. Началото разбира се е дадено още пред средновековието, след това славянското ни съзнание изгасва за известно време сблъсквайки се с гигантската цивилизационна катастрофа, която преживява народът ни с османското завоевание и чрез Паисий засиява отново на българският небосклон. Но днес в пропуканото от колизиите на времето идентичностно съзнание на българина, започва едно осъмняване в славянската ни идентичност, това не е от днес, корените на въпросното явление се появяват още след Освобождението. Разлома тук върви отново по политическа линия.ЗАЩО СЪМ СЛАВЯНОФИЛСега ще се опитам да обясня защо славянската принадлежност на българите и следователно славянската идея е важна за мен. Славянството от геополитическа гледна точка е нашата връзка с Европа, автохтоността на славянството в Европа е извън всяко съмнение. По-интересна обаче е езотеричната или историософска гледна точка. Според нея, славянинът е светъл, носещ любов и благост елемент. Той е силен и щедър, обича свободата, не толерира робството в собствената си среда, това е исторически документирано. Славянинът е кротък и усърден. Агресията му е чужда, но е силен и широкодушен. Това са качествата на славянският дух, тези черти се носят от славянският елемент. Ето например какво казва: Прокопий в своята История на войните за външният вид на славяните: „по външен вид; всички са снажни и извънредно силни. Телата им не са премного бели, нито косите им светлоруси“ Това говори за европойдност на расата, дори ако използваме митологемата за индоевропеската раса те са изконни арийци, славяните са автохтонен европейски етнос, тяхна прародина е Европа, в описанието на външният им вид освен това личат тази светлина и мекота за която говорих по-горе. Освен това в това древно свидетелство се казва още: „не се управляват от един човек, но от старо време живеят демократично и затова винаги общо разглеждат полезните и трудни работи.“ Така, че демократичността на славянина като негова изконна черта, която достига до негативност, тъй като често се изражда в анархизъм, е изконнен момент при тях, това говори и за тяхното свободолюбие, което е много добре изразено в вдруго едно произведение на древен автор, това е стратегикона на Псевдомаврикий. Там се казва направо: „Те са свободолюбиви и по никакъв начин не се оставят да бъдат поробени или управлявани и особено в собствената им страна“. Святото почитане на свободата е толкова силно заложено в славянската душа, че същият автори дори свидетелства: „Не държат в робство своите пленници за неопределено време, както другите племена, но им определят един срок и оставят на тях да решат дали искат да се върнат у дома си срещу определен откуп, или пък да останат там като свободни хора и приятели.“У славяните-както твърди Учителя Дънов- “са развити чувствата, сърцето” и още той казва: “Славяните сега носят силите на душата любовта, те са хора на човеколюбието, те носят културата на братството” за тази култура на братството ще трябва да си поговорим повече, според един френски мислител, (Атали, Жак) който изхожда от френските културни ценности , до сега в човешката история са правени опити да се реализират идеите на свободата, във френската революция и широко проповядвана от англо-американските либерали, равенството във Октомврийската социалистическа революция. Французинът смята, че е дошло време да се реализират идеите на братството, новата утопия, която да съчетае идеите за свободата и равенството.Въпреки корените който е пуснала в народа ни, славянската идея и съзнание периодично се подлагат на атаки, вървящи най-често по политическа и идеологическа линия. Нашето съвремие не прави изключение.Днес Атаката срещу славянското съзнание върви по две линии, едната е по-радикална и тя отрича изцяло славянството като етнос, към тази линия са се насочили автори като проф Пламен Цветков той е класически пример, неговото отрицание на славянството върви по линията на неговата русофобия и по тази причина е разбираемо до елементарност, друга фигура е любителя историк Пламен Пасков, тук случая е по-интересен защото отричането на славянството тук е съчетано с пламенно русофилство. Втората линия е по суфистична защото там не се отрича славянството, просто му се отрежда ролята на пасивен, нетворчески и следователно второстепенен елемент, тук примерите с доста но на прима виста си спомянм работещият на полето на езотериката автор Ваклуш Толев. Ние ще се заемем само с първата линия, понеже втората има извесно право в аргументите, макар и да злоупотребява с активната роля която поемат прабългарите като мъжкият елемент в изграждането на нашата народност.Пасков и неговият екип от 5000 специалисти, според един вариант, 25 или 15 част от тях археолози, историци и много други, (чудно защо никой друг освен Пасков не се е показъл още) се хваща за лингвистиката, спекулира с тълкуването на някакви думи и букви, един вид хваща се за дреболии, също така се позовава на слабата изворова база от историческото минало, което е нещо нормално и така те стигат до гениалното откритие, че славяни, в западните и гръцкия езици означавало роб, нещо което е азбучен научен факт и доказват целият този фундаментален научен труд с гугъл преводача. Нещо, за което има термин, нарича се спекулация, софистика и демагогия. Фундамента на цялата теза на Пасков се базира на обръщането на етимологията на думата славяни, която значела роби в славянските и гръцките езици, и следователно не можело това да е етноним. Само че обяснението на този факт е дадено отдавна и е много просто: названието на роби в тези езици идва от етнонимът славяни, колкото и неприятно да е това за нас, което говори между другото какво е отношението на въпросните общества към нас. Има и друга теза обясняваща близкото звученене на двете думи и тя е че думата за роб в гръцкият и западните езици, произлиза от думата скулео, което значи „придобивам военен труфей“ и фонетичната близос на етнонима и думата за роб са просто чиста случайност. Така че всеки един факт в историята може да намери различни тълкувания и обяснения и няма нужда някой от позицията на всезнаещ, да ни представя свойте тези, като божий откровения, базирайки се на разглеждане на древни свидетелства и разчитане на надписи, без да притежава необходимият познавателен склад и образование. Пасков доколкото знам е ветеринар по образование и едва ли знае някакви древни езици, а както казах хората от екипа му, на чийто експертен съвет той се опира са все още непознати и явно, не искат да се афишират може би имат сериозни основания.И така достигаме до главният факт дето ще ти извади очите, на който Пасков дава много своеобразен отговор. Как така при народите наречени славянски(в случая името не е важно ако на някой това име не му харесва да служи друго), та как така 80% от речниковият им състав е идентичен и има общи корени до толкова, че с малко повече упорство и ако живееш сред тези народи, като например сравнително далечните от нас чехи и поляци за много кратко време можеш да се научиш да ги разбираш в общи линии , нека някой се опита да стори това с други езикови групи. Накрая май започва да се прокрадва основната теза, която заслепява с прозрението си, че славяните, ама всички славяни, всъщност те не са славяни, а българи, следователно, това руснаци, украйнци, поляци, чехи и т.н. дето се наричат славяни са си чисти българи, тука за македонците направо не трябва и да се говори. Абе както се вика: „Въобще от Усури до Мисури тези автори виждат само кутригури.“И аз всъщност не разбирам едно нещо. Бих характеризирал Пасков като русофил и славянофоб, ама за какво му е всичко това, не разбира ли, че по този начин слага прът в естествената ни връзка с Русия. Заради едната суета и слава ли е всичко това? Ясно е, че научността тука е нула. Никой не го взема на сериозно и един вид не би постигнал нищо освен да вдига малко шум и да привлече разни заблудени и немислещи индивиди. По интересното е че това се прави със покровителството на единствената официална русофилска партия в България. От това може да следват два извода единият е по-повърхностен и предполага липсата на задълбочено разбиране за русофилията в представителите на Атака. След като не се замислят по сериозно над подобни въпроси. Щом нямат сериозна и обоснована идеина платформа, значи всичко тука е на друга основа. Изводи обаче могат д атръгнат и по друг път. Все пак Сидеров е доста грамотен човек и при всичките му личностни проблеми и нестабилност, е доста идеино подплатен, така че той няма как да не си дава сметка за противоречието за което споменах. Но може би тук е разковничето. В самата Русия все повече се налага евразийската идея, която е също много дълбока и интересна идея, но носи определени антиславянски конотации, т.е. в самата Русия тече един процес на отказ от славянското съзнание. Така че от тази гледна точка може би атака много осведомено следва тенденциите в Русия и също провежда атака срещу славянското съзнание, вземайки го за ретроградно. Но автора на тази статия не може да се съгласи с тази позиция. НИ българите имаме нужда от славянското съзнание, защото сме органично свързани с Европа и сме причастни към светлината на европейската идея. Що се отнася до евразийството то би могло да ни е много полезно с някой свой тези и идеи, за това нито го отхвърляме нито го приемаме изцяло. Просто тук отново трябва да задам своята теза, че ние на Балканите сме и трябва да бъдем отделен, самостоятелен свят, духовно независими и политически самостоятелни и спрямо Запада, и спряму Изтока и спрямо Русия. И макар Русия да ни е много близка те е различен от нас свят. Тя е Третият Рим и Втори център на Православието, а ние сме Втрият Рим и Първи център на Православната цивилизация, с ядро в Константинопол, днешен Истамбул.Така че подобни антиславянски тенденции в крайна сметка постигат отделянето ни от една по-голяма общност, която би могла да служи за опора и да мотивира нашите борби за самостоятелност. Ние се отдръпваме от тези които са ни близки по кръв и език и които биха ни дали своята помощ или най-малко разбиране, но това не способства за действителната ни независимост, а по-скоро ни прави самотни и уязвими, понеже ние сме малък народ, нещо което е толкова очевидно, че намного хора им се изка да не го забелязват и го забравят, но това е политическа аксиома, която определя всичко в нашата вътрешна и външна политика, както добре е изтъкнал още Стамболов. Затова ни е нужно единство и вътре и в по-широк регинален мащаб.И за това е много неправилно е да се противопоставят славяните на прабългарите, то е все едно да противопоставяш бащата на майката в семейството и да кажеш че единият е по с по важна роля от другият при създаването на детето. Прабългарите са мъжественият, ативният елемент в създаването на нашата народност, а славянството е женският пасивен елемент, но славянството носи мъдростта и мекотата, светлината и любвеобилността на женската природа.Какво значи славянската идея у нас, това е преди всичко идея за единство и идея за принадлежност към едно по-голямо цяло, това също така е европейска идея, идея на доброто. А какво значи българската идея, това идея за уникалност, идея за сила и воля, това е също така евразийска идея, понеже прабългарите са дошли от Евразийските степи, там са техните хорени, там са старите им държави. И двете идеи са ни нужни.От гледната точка на тази политическа аксиома, ни като малък народ за да постигаме целите си и да пазим независимостта си, ни е нужен съюз със други които са като нас. Които имат подобни интереси и характеристики.Затова трябва да се да се отбележи, големият принос, които има славянската идея България за утвърждаването на идеите и движението за единство на малките народи на балканите. Така може би една от най-съществените характерни черти, които носи със себе си славянската идея, е че тя е тясно обвързана с федератината идея на Балканите. Тя стой в идеините корени на нашата идея, отношенията между двете идеини начала са сложни и не винаги безпроблемни, но тяхната обвързаност не може да бъде отричана и пренебрегвана. Дори по линия на славянофилството върви една от трите основни насоки на балканският федерализъм, това е югославизмът, който представлява само частичен федерализъм, тъй като е базиран на етническо самоопределяне и по този начин изключва неславянските нации на Балканите. Въпреки това тази линия е единствената, която получи своята частична реализация и доказа силата и на тези идеи. В България федерализмът прониква именно чрез славянофилството и югославската идея, това се осъществява посредством личността на Любен Каравелов, големи личности в международното славянско движение като хърватският епископ Йосип Щросмайер също са убедени федералисти.Славянофилската линия във федеративните замисли добива най-голям размах през 30 – 40 – те години на XIX в., когато сред хърватите и словенците тържествуват идеите на илиризма. Това масово национално, общественополитическо и културно движение на славяните под австрийска власт извежда началните си корени от съзнанието за етническата близост на южното славянство, от представата за тяхното национално единство. Върху тази основа дейците на илиризма (илирите) излизат с програмата за езиково, литературно и културно сливане на всички южни славяни, което да прерасне в политическо обединение под формата на „Велика Илирия“. Така се раждат и много идеи за преобразуване на Хабсбургската империя върху конституционни и федеративни начала. В хода на революциите от 1848 – 1849 г. възникват и първите конкретни проекти за южнославянска федерация – с общ парламент, с единен Министерски съвет, с президент и вицепрезидент от различните национални групи. Тези проекти страдат от абсолютизира-не на държавностроителната роля на хърватския, респ. словенския или сръбския национален елемент в бъдещата федерация, от нереалистичните виждания за пълната хомогенност на южното славянство. Принципен техен недъг е и предпочитанието към автономия в състава на Хабсбургската империя, а не към суверенен държавен статут – доказателство и за политическата незрялост на илирийското движение, и за националната непоследо-вателност на илирите, които с цената на компромиса спрямо Виена искат да изтръгнат южнославянските земи от административното подчинение на Будапеща. В основата на това хърватско движение ляга общославянската идея, която има огромно влияние върху целия славянски свят и в частност върху югослаявните.Ето какво споделя за връзката между славянската и федеративната идея Борис Йоцов един от най-изтъкнатите слависти в България, разглеждайки проявите и развитието на славянската идея и славянското съзнание в България:“Опит да се издигне над тия две течения(полонофилството и русофилството), оформени, както тогава се казва, в руска и полска партия, и двете консервативни – третото течение, което взема характера на движение – това е южнославянското, представяно главно от Л. Каравелов и Ботев, но и от Никола Първанов, още със своя в. „Въсток“ от 1865 г, от Ив, Драсов, Св. Миларов и др.Главният идеолог на това движение, на млада България, е Любен Каравелов /1837-1879/. Той иска да бъде славяновед. Излязъл от средата на „Братски труд“, на Теохаров, Н. Бончев, М. Дринов, Р. Жинзифов – все духовни храненици на славянофилския кръг в Москва; схванал българския фолклор и българския бит в славянофилски дух; отклонил се от панславянската идеология на Ив. Аксаков, Катков, под влияние на Н. Г. Чернишевски, и затова домогнал се до свое отношение към възгледи и дела на личности като Хомяков, Аксаков, Погодин, Катков, Краевски, Манушев, Св. Милетич, Сакцински-Кукулевич и др; придобил по-широко познание на славянския свят; запознал се правилно с главните проблеми на славянския политически живот и живо интересуващ се от тях, с основните въпроси на славянската политика, особено с въпроса за Украйна и Полша; осведомяващ се навреме от славянския периодичен печат – чрез „Реформа“, „Застава“, „Голос“, „День“, „Московские ведомости“ и пр., с които често води полемика, – Каравелов се откроява с широко, будно съзнание на славянски апостол. За него славянството, като цялост, не е фикция, не е история или мечта, а жива действителност, единствен свят, в който има смисъл и значение неговият живот. Всяка година почти, на 11 май, денят на св. Кирил и Методий, той дава в „Свобода“ и „Независимост“; статии, за да осмисли техния празник като символ на „славянска братска любов и естествена симпатия“. С каква болка той вижда, че „тоя нещастен славянски род“, застрашен от пангерманизма, се самоизяжда от дребен шовинизъм и сепаратизъм. С чувство и фантазия – той е искрен и дълбок славянофил, когото само Москва от края на 50-те и началото на 60-те години може да създаде. Но той е ученик и на Чернишевски, и затова трябва да бичува и отрича, да руши и да гради. За да изясни своята програма, той иска да разклати други. Преди всичко отхвърля българската идея за дуализма, възприета от Австрия, когато през 1867 г се обяви за двойна монархия – Австро-Унгария, и разгласявана от букурещки и цариградски българи като Ив. Касабов, Хр. Арнаудов и др. Остро отрича руския панславизъм и месианизъм, защото го чувствува предимно като политическа доктрина, като руски панрусизъм, с тройката на граф Уваров – самодържавие, православие и народност, като въплъщение на руския реакционен деспотизъм – тъй, както го разкриват у нас немци, маджари, гърци, поляци, турци, заплашващи българския народ, че ще го сполети участта на полския. Но Л. Каравелов не знае или не иска да знае за неговата нравствено-религиозна същност, за дълбокия му национален мистицизъм, за Данилевски, Фадеев и др., които биха могли да оплодят неговата мисъл и неговия искрен патриотизъм. Отрича, както и Ботев, полския месианизъм, макар и да гледа на полския и украинския въпрос като поляк и украинец, като идеология на шляхтата, като несъвместим с икономическото положение на полската селска маса, която според него е роб на католическия клерикализъм. И двамата, поради характера на своето умствено възпитание, не могат да разберат или не искат да разберат, защото не го познават добре, неговия религиозно-мистичен характер. Отрича чешкия австрославизъм, отхвърлен и от чешката интелигенция, чрез идеолога й Фр. Палацки. За него това е политическа концепция романтична, която се позовава не само на чешката феодална аристокрация, но и на исторически, а не на естествени права, издигаща напразно Прага като славянско светилище. Отрича най-после и пансърбизма, представен от края на 60-те години, след като центърът на сръбския духовен живот се премества от Нови Сад в Белград, чрез делата на Милош Милоевич, архимандрит Пелагич, който сочи, че българите са татари, министъра Растич в политиката, пан-сърбизъм, който застрашава български национални интереси.Срещу тия политически движения Каравелов, а с него и Христо Ботев /1848-1876/, като изхождат от принципа „всекиму своето“, сиреч от националното самоопределение, не на историческа, а на действителна основа, от началата на естествените права на човека, на народност и човечност, а от друга страна – от принципа за независимостта на южното славянство не само от Турция, но и от Австрия и Русия, издигат идеята за южнославянската или дунавска федерация, идея, която носи всъщност революционен протест, защото цели да премахне едно установено положение и да изгради нова държава. Тази идея, която за Каравелов е нравствен императив, „славянска света обязаност“, не е обаче разработена, нито изяснена и задълбочена. Като не определя точно положението на чехи и ромъни в тая федерация, Каравелов не определя ясно и отношенията между югославските племена, макар и да заявява, че само тая федерация „ще позволи на хърватинът да бъде хърват, на сърбина да бъде сърбин, а на българинът – българин“. Издига наистина общ революционен фронт от Прага до Цариград, без да изработи програма с нравствена, психологическа и философска основа. Общ враг: маджаризъм, германизъм, турцизъм. Така Каравелов и Ботев искат да освободят южното славянство, като цялост, от чужда политическа опека, но не успяват. Успяват обаче, придавайки до изестна степен социален характер на своето учение, да създадат силно движение, което всъщност датира от 1867 г с договора за федерация между българи и сърби, но неговата духовна подкладка трябва да се търси изобщо в славянската идея, особено тъй, както я чувствува прогресивното руско общество през 70-те години, идея романтична, но ревизирана в дух реалистичен, с оглед на местните условия и задачи на момента, с желание да бъде израз на една активна воля – идея, подсказана не толкова от индивидуална слабост при толкова врагове, колкото от съзнание – и тук е нейният героичен характер, – което преди се носи с патоса на южнославянския епос като верска и нравствена тенденция, – колкото от убеждение, ако и не намерило своята философска формулировка за особената историческа мисия на южното славянство. Това е, бихме могли да кажем, движение от неславянски характер, което разчиства нравствено задръстените пътища на славянската идея, за да заживее тя отново в съзнанието на българската интелигенция като творческа сила.“Славянската идея на Балканите окончателно еволюира след Руско-турската освободителна война от 1878 г от унитарна във федеративна и това убедително се доказва в статията на Румяна Божилова ПРОМЕНЯ ЛИ РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА (1877-1878) ЮГОСЛАВЯНСКАТА ИДЕОЛОГИЯ?Този кратък текст беше просто опит да изразя и защитя позицията си на мислещ човек и историк по образование. И да се противопоставя на опитите да се омаловажава и дори да се отрича една много съществена част от нашата идентичност. Славянството е етнически елемент чието наследство е не просто видимо, то се набива на очи, и опитът да се отрекът очевидни неща изглежда не само нагъл, но и навежда на мисли че зад тези опити се крие нещо повече от прост ентусиазъм. Славянството както изразих в текста е важно за нас и по линия на метафизичното разбиране че Славянството е въплътило правдата, което значи справедливост, истина, мир и любов. В славянина са заложени Мекотата и любовта, които са иманентни на славянският дух. Важно е и в геополитически аспект тъй като славянството е неразделна част от Европа, като автохтонен народ на Европа, това е прародината им, те от никъде не са идвали, а винаги са си били тук.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s