Архив на категория: ПОЕЗИЯ

ПЛАЧА ОТ РАДОСТ

 

Бавно престъпват сълзите
Тежко се носи страхът
Дай им да пият горките
Капки от твоята плът

Идвам с горещи желания
Нося голяма любов
Късам по-малко страдание
И съм комай като нов.

Плача със старите песни
Диря другари за път
Хайде сълзите да блеснат
Зениците да изгорят

Скърцам със зъби от радост
В мен се раздува живот
Пука се моята младост
Зрее големия плод.

Нека да влезем на време
Заедно в кръчмата-дом
Пъстри софри да поемат
Стария ,черния срам

ИСКАМ ВЪЗДУХ

 

Някаква мелодия се вие
като дим към жадното небе
цялото ми същество я пие
с жяждата на просещо дете

искам въздух чист и безграничност,
за да дам от себе си и аз
връщам се към своята първичност
и от там ще полетя към ваз

тежко е ,но сладко да живееш
да си бос и сляп и опетнен
но да вярваш че ще отцелееш
в щеметния и препълнен ден.

ЖИВОТ

 

Живота е като море
Разбивано от зла вихрушка
И ти препълнено сърце
От скръб към радост все се люшкаш

Влече ни мътния поток
към нови бездни върхове
живота е така дълбок,
че с пълни шепи се гребе

Покланям ти се до пръстта.
Амброзията ти обичам
и хиляди те ти лица
защото съм полуезичник.

На своята земя корава
съм стъпил здраво като камък.
Гръдтта ми все по-крепка става
обжарена от твоя пламък.

ДУШАТА МИ

Разтваря се душата ми богата.
Разгарят се огньове непознати,
раздухвани от бедност и мечти.
От бясна радост викам упоен,
когато виждам че до мен си ти.
И с болка стара пак съм подлютен
съмнение и спомен ме гори.
Но нека да е тежко,да боли,
ще махна със ръка срещу съдбата
пак ще прегърна яростно живота.
И нека газя огън и вода.
Да видя искам всичко по света,
да пия от потоци многоброини.
И в езерото на душа нестроина
да се стаяват бисери от мъдрост.
Тъй волята крещи светът е мой
а в кладенеца-дух цари покой.

Пътят напред.

Любови, суети и празни думи!
Живот без цел и вяра без борба.
Стремеж към бога, но без саможертва.
И Бъдеще без яростна мечта.

Свидетели без стигми по ръцете.
Съподвижници без нож и пистолет.
Народ богат на служещи поети,
Но кой от тях е истински поет?

изгубили сме сякаш нещто важно
под пластове от болка и беди
живота ни сега е като сянка
зазидана зад четери стени.

Не са ни нужни думи избледнели.
Увехнали икони не помагат
Живеем  сред души осирутели
Който търсят начин  да избягат.

Земя, която ражда емигранти
“Земя като една човешка длан”
Откърмила си толкова таланти
деца на непокорния Балкан.

Не те виним за нищо скъпа майко.
На пук на орисията балканска,
живеем силно, като полудели.
С духа на Странжата и Македонски.

От кръчмите до бясните площади
Кръвта като ракия ще заври.
Не е убит духа  в сърцата млади
и скоро може пак да запламти.

БАЛКАНСКО

Има хора на земята като сенки, като вейки
духне вятър от полята и незнайно де отвейги.
Има хора като стволи, като катедрали вехти,
тежко крачат ,а са голи, но сърцата им са пещи.

А живота е вихрушка над поток дълбок и мътен
той ни влачи и ни люшка като листите безпътни.
Лесно е да се откажеш от целта си и от пътя,
щом съдбата те удари по муцуната с юмрук.

Затова сега ще пеем за безсмъртните неща
с ритъма на битието на балканската душа
“Знаеш ли кой сме ние?” – генни и самозванци
се събрали като в кръчма и родили  се балканци.

Пъстър, шарен е животът. Разни вери, племена
Много ежби и проблеми. Всички със една душа.
Жажда за живот нетраен, но пък сладък и дълбок
Древен корен във земята. И суров първичен Бог.

От Карпатите до Босфора и от Понта до Егея
за чужда сметка всеки пирува и живее
не са ли полудели си казват чужденците
минават-заминават затварят си очите.

Въшлясали и голи, наричат ни примати.
жените ни са силни, мъжете са чепати.
живеем като луди на пук на всички въшки
тук всеки е хайдутин, сърцето му е мъжко.

А щом се събереме, поливаме обилно
със повод и без повод и пеем песни силни
ракията е люта, мезетата отбрани
а времето ни бута от песни към закани.

Една накриво дума веднага блясва ножа.
тук хората са умни, и всеки,  всичко може.
Тъй славно си живеем под южното небе.
Тук с песен се живее, а с песен се и мре.

СЪЛЗИ

Сълзите ми са натежели като плод.
Отпускат се ръцете отмалели
в гърдите още жадно за живот
пулсира пак сърцето подивяло.

И мъка вие във кръвта ми пак,
но пък сърце е силно и широко,
когато дойде време даи ми знак
ще тръгна с тебе нейде на дълеко.

Приятелю та ний сме още тук
не сме отстъпили на педя от целта си.
Дори да вия като звяр, на пук
на мъката си пак ще отцелея.